Френски кръстоносци под обсада в Асеновата крепост
(8ОО-годишнина с историческа възстановка в родопската крепост Стенимахос)
„MODVS VIVENDI – Средновековно общество в България” и група „Чигот”
16-17 юли 2OO6 г.
Асеновата крепост
Историята:
На 16-17 юли 12O6 г. филипополският дук Рение дьо Три и останалите му верни 15 рицари* биват освободени и спасени след 13-месечна обсада, която изкарват в родопската крепост Стенимахос (Естанемак, известна днес като "Асеновата крепост" край Асеновград). Тази близо едногодишна обсада те изкарват напълно откъснати от Латинската империя, в пълно отчаяние, мизерия и нищета (принудени да изядат дори конете си), докато не биват спасени и изтеглени от там с една спасителна акция по време на похода на регента Анри и неговата латинска армия срещу обсадените Адрианопол и Димотика (юни-юли 12O6 г.). Тази спасителна операция е водена от самия Жофрoа дьо Вилардуен и Конон дьо Бетюн и в нея участват няколко отряда френски рицари, туркопули и един венециянски отряд, които навлизат дълбоко в българските земи и прекосявайки източните Родопи достигат Стенимахос. Експедицията е успешна и спасява и изтегля Рение дьо Три и неговите хора от крепостта, връщайки ги обратно в Константинопол.
На 16 юли 2OO6 г. „MODVS VIVENDI – Средновековно общество в България” и представител на група „Чигот” отбелязаха 8OO години от това събитие на същото историческо място с опит за историческа възстановка на лагера на обсадените в Стенимахос латински рицари.
За значението и смисъла на събитието:
~ крепостта Стенимахос е една от малкото български средновековни крепости, свързани пряко с историята на кръстоносните походи (особено III и IV поход)
~ събитието бележи края на първия етап от съществуването на единствената създадена в българските земи кръстоносна държава – Филипополското дукство (просъществувало от ноември 12O5 до юли 12O6 г.; и по-късно от 12O8 г. до средата на 2O-те години на XIII в.)
~ историческото събитие е важен момент от дългогодишната война между Българското царство и Латинската империя през първата половина на XIII в.
~ Рение дьо Три е един от големите барони в Латинската империя и спасяването му е било от важно значение, а самият спасителен поход е бил изключително рисков и опасен (Жофроа дьо Вилардуен: „И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива военни походи са виждани...”)
~ тъкмо на тази дата и на това място Рение дьо Три потвърждава пред своите освободители слуха за смъртта на император Бодуен в Търново – факт, който един месец по-късно довежда до коронацията на Анри (брат на Бодуен), превърнал се в най-успешния латински император на Константинопол, който за 1O-годишното си управление успява да направи българите от свои врагове в свои съюзници, приятели и дори роднини.
~ Имайки пред себе си конкретно историческо събитие, конкретна дата, конкретно място и конкретен исторически извор (Хрониката на Жофроа дьо Вилардуен), ние решихме, че си заслужава да отбележим 8OO-годишнината от този драматичен и не особено известен епизод от средновековната българска история с опит за историческа възстановка (макар и маломащабна) и да положим основите за едно традиционно честване, което да се развива в бъдеще и да популяризира и реабилитира някои пренебрегвани и малко познати моменти от родната ни средновековна история, свързани с кръстоносните походи и българо-латинските отношения.
Благодарности на участницитe в събитието, както и на всички онези, които пряко или косвено помогнаха за успешната му реализация!
*Според сведенията на Жофроа дьо Вилардуен, 8O от общо 12O-те рицари, с които Рение дьо Три завладява територията на Филипополското дукство го напускат година по-рано и се завръщат в Константинопол, след като научават новините за катастрофалното поражение на кръстоносците в битката край Адрианопол (14 Aприл 12O5 г.), а други 3O, начело с брат му, сина му, племенника му и зет му, които също напускат Рение, биват заловени от гърците при изтеглянето си и предадени на българския цар Калоян, който ги обезглавява.
Снимки от събитието - ТУК
