ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ СРЕДОВЕКОВНИ ЛАГЕРИ

НА „MODVS VIVENDI”

От 2ОО4 г. насам в края на всяко лято, в планински горски терен, Средновековно общество “MODVS VIVENDI” провежда своите ежегодни експериментални средновековени лагери. Те представляват опит за селективна историческа реконструкция на ежедневен живот в горски попътен пилигримски лагер в дебрите на т.нар. “Silva Bulgariae” (“Българската гора”) от епохата на Кръстоносните походи (XII-XIII в.). Редица западноевропейски и византийски извори от същото време, описващи преминаването на поклонническите вълни от Първия, Втория, Третия и Петия кръстоносни походи през Балканския п-ов и разказващи за взаимоотношенията между местното население и франките от Запада и с тези от създадената в следствие на Четвъртия кръстоносен поход Латинска империя свидетелстват за пътуването на хиляди пилигрими през българските земи, отправили се по суша към Светите земи или завръщащи се от там, и описват прехода им през “неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Поклонниците и кръстоносците били принудени да преминават с неохота и боязън през дебрите на криещата множество опасности “твърде пространна Българска гора”, която преброждали с много трудности и препятствия за повече от една седмица и чиито “извънредно непроходими пътища” и мъчнодостъпни “нагънати и досадни” планински проходи ги затруднявали не по-малко от постоянните засади, нападения, грабежи и набези на „българските разбойници”, които денонощно безпокояли пилигримите и ги преследвали “из планинските урви през цялата Българска гора”. Кръстоносните хроники изобилстват от интересни описания на множество любопитни случки от ежедневието и еженощието на преброждащите и лагеруващи в пределите на страховитата и сравнявана с пустош „Българската гора” пилигрими. „Всекидневният живот на първите кръстоносци на Балканите в най-широкия смисъл може да бъде определен като живот на път, като борба за съществуване между състояние на война и мир. Той е бил изпълнен със страдание и с дребни човешки радости и се явявал едно предизвикателство за хора, които са имали малък жизнен опит извън своя дом, семейство и родна земя. В тесния смисъл ма думата ежедневието на кръстоносците минавало под знака на обикновените човешки дейности включващи хранене, лагеруване и развлечения, както и на поведенчески модели, често продиктувани от суеверия и предразсъдъци...Тъй като при това движение на Изток пътят, времето и пространството сякаш се сливат, всекидневният живот на първите кръстоносци на Балканите бил организиран главно на открито...Затова може би на въпроса какъв е бил кръстоносецът и неговият ежедневен живот на Балканите, бихме могли да отговорим с думите на мъдрия философ, който в една новела от XIII век („Деянията на римляните”) на въпроса на царя какво е човекът, отговорил: „Той (човекът) е роб на смъртта, гост в пространството, скитник по пътя...Скитник по пътя е той затова, че независимо спи или будува, храни се или пие, или пък върши нещо друго, човек винаги върви към смъртта.”...” ^[1] Изучавайки задълбочено и детайлно писмените извори от епохата, свързани с преминаването на първите кръстоносни походи през българските земи, както и множество археологически и иконографски свидетелства от същия период, отнасящи се до бита и културата на ежедневието на средновековните хора от Запада и от Балканите, участниците в експерименталния лагер си поставят за цел да реконструират селективно с методите на класическата медиевистика, експерименталната археология и живата история различни аспекти от всекидневния живот на една хипотетична малка група от пътуващи хора в попътен поклоннически стан в пределите на “Българския лес” от времето на Кръстоносните походи и срещата им с местното население.

Програмата на експерименталните средновековни лагери обикновено включва:
~ изграждане на укрепен лагер
~ ежедневно снабдяване с речна вода и дърва за огрев
~ палене на огън с кремък, огниво и прахан
~ събиране на билки, горски плодове и гъби
~ приготвяне и консумиране на гозби и напитки по средновековни френски, германски,
италиански, английски, византийски и арабски рецепти.
~ изработване и поправка на средновековно облекло и обувки
~ ежедневни упражнения по историческа фехтовка с едноръчен и дълъг меч в духа на
германската и италианска средновековни фехтовални традиции
~ ежедневни упражнения по стрелба със степен лък, английски дълъг лък и арбалет
~ упражнения с бойна брадва и копие
~ изучаване на средновековни песни и танци
~ четене на средновековни исторически хроники, рицарски романи и шансон дьо жест от
периода XI-XIV в.
~ представяне на тематични доклади и статии (* През изминалите години бяха изнесени доклади
на различни теми като напр.: “Исландският трактат ‘Speculum Regale' и воинското ежедневие и обучение в средата на XIII в.”, ”Увод в историческата фехтовка и изкуството на боя с едноръчен меч и малък щит (бъклър) в германските земи в кр. на XIII и нач. на XIV в.”, “Произход и особености на Провансалската лирика. Трубадури, катари и кръстоносци”, “Реално и въображаемо в западноевропейските поклоннически разкази през Средновековието”, “Откровението на Стареца от Планината - кратък преглед на историята и учението на сектата на хашишините в епохата на Кръстоносните походи”, “Аспекти на живота на жената в Средновековието”, “Животът на Алиенор Аквитанска”, “Жените на война в Средните векове”, “Женските рицарски ордени”, „Средновековната гора като гранично пространство”, „Представата за българите и българските земи в хрониките от Първия, Втория и Третия кръстоносни походи”, „Сакрални ритуали, магически практики и чудеса във воинската традиция в средновековна България”, „Магията в политическата практика на Византия и смъртта на някои средновековни български владетели”, „Франкските наемници във Византия и Ислямския Ориент в епохата на Кръстоносните походи”, „Дилемата на кръстоносеца”, „Поглед върху куртоазната култура и литература в Латинска Романия през XIII в.” и др.)

*   *   *

“МODVS VIVENDI - По пътищата със сърце”

“...Всяко лято посвещаваме десетина дена от живота си на експеримента да ‘изключим' модерния си ‘аз' на хора от 21 век, да се отърсим от шумовете на изтощителното и забързано градско постмодерно ежедневие, да преместим гледната си точка с едно “просто” изместване на единицата пред двойката (=12 век) и да се опитаме доколкото можем да живеем, мислим, чувстваме и гледаме на света през очите на средновековните хора, опитвайки се да влезем в техните дрехи и обувки,...в тяхната кожа, в техните мисли, чувствителност и светогледна система, в техния вкус и сетивност, в техния ритъм на живот, в техния modvs vivendi…
...Когато тези вълшебни августовски дни отминат, и дойде време да разтурим експерименталния средновековен лагер и да разменим местата на двойката и единицата, да се върнем към образа, грижите и обязаностите си на хора от 21 век, всеки един от нас неусетно бива обладан от чувството за една особена тъга и носталгия по съпреживяното пътуване във времето,...по онова далечно минало, което сякаш бе вчера...
…Но дори и след края на всеки един такъв осъзнат и контролиран експеримент, сякаш в ушите ни все още продължават да отекват мощния сигнал на бойния рог, който проехтяваше над гористите хълмове на „Българския лес”, звъна на лагерната камбана, старобългарското ‘Отче наш' и латинския ‘Pater noster', с които започваха общите ни средновековни трапези, претрупани с изискани блюда и екзотични и гозби, приготвени по рецепти от Запада, Византия и Ориента, красивите мелодии и игривите ритми на средновековните песни и танци, които отекваха в гората, любовните клетви, които си нашепваха Тристан и Изолда през прашните страници на рицарските романи, заклинанията на монасите-нигроманти от миракулозните разкази в екземплумите на Цезарий от Хаистербах или спомените на старите рицари-ветерани за героичните походи към Романия, Сирия и Египет от вехтите кръстоносни хроники, които четяхме вечер край лагерния огън; в очите ни все още греят игривите му пламъци, запалени от искрите на кремъка, огнивото и прахана, звездния безкрай над планинските поляни и отразената в стоманата слънчева светлина, с която сияеха рицарските мечове и шлемове; езиците ни все още пазят дъхавия вкус на медовината и ейла, а от роговете и меховете ни все още се носи сладкия аромат на пимента; гърдите ни все още се изпълват с кристалния планински въздух, примесен с ароматите на безбройните горски цветя, билки и треви и древното благоухание на светогорския тамян; телата ни все още усещат ведрината и прохладните води на планинските ручеи, както и топлината на естествените материи и тъкани и удивителното удобство и практичност на средновековното облекло, с което така неусетно привикнахме; ръцете ни все още описват познати и непознати треактории с дървените и стоманени мечове за упражнения в средновековното фехтовално изкуство, а пръстите ни премерено опъват тетивите на степния и дългия английски лък, изпращайки стрели в тунелите на времето; краката ни все още бродят по смълчаните зелени мъхести горски пътеки на гъстия и страховит „Български лес”, пазещи спомена за глухия тътен от стъпките на хилядите пилигрими и кръстоносци, преминали по тях преди повече от 800 лета, а мислите ни все така препускат по прашните поклоннически друмища към Константинопол, Антиохия и Йерусалим... Сърцата ни трепетно преоткриват цяла една нова вселена от идеи, възможности, чувства и възприятия, докосвайки се до суровата красота на един забравен свят..., в един опит да познаем, възкресим и съхраним цвета, формата, вкуса, бодлите и аромата на Розата, запазила през отминалите столетия единствено своето Име...”

„Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos”

(„Някогашната роза остана само в името, ние запазваме само името”)